ФЕХТОВКА

Описание

2017-та – годината, в която се срещнахме. Нейно Величество Фехтовката очарова веднага тяхна слънчева Светлост…
и обвързването стана ежеседмично.

Проектът започна като съвместна инициатива със Столична Община и тяхната Програма за развитие на физическото възпитание и спорта и в партньорство със Сдружение на родителите на деца със Синдром на Даун, които осигуриха нашите нови слънчеви състезатели.

Физическата активност и спортът са важна част от развитието на всяко едно дете, но за децата със специфични потребности те придобиват още по-голямо значение. Защото освен здраве и двигателна култура им носят така дефицитните в България – общуване и приемане или така важната за тях дружелюбна и подкрепяща среда за развитие.

Тони Маринова, Председател на Сдружение на родителите на деца със Синдром на Даун и майка на слънчевата
Яница: „Всички знаехме колко полезни ще бъдат фехтовалните тренировки за нашите деца, но никой от нас не можеше и да предполага каква радост ще им носи всяка среща с бате Влади и останалите прекрасни момичета и момчета от клуба! Тези хора отвориха безрезервно сърцата си и приеха децата ни, такива, каквито са. Без страх и предразсъдъци, с обич и разбиране. И резултатите са повече от видими – щастливи и все по-уверени във възможностите си Йони, Дари, Вики, Яница и Нино. Никога няма да можем да се отблагодарим на ЦСКА Фехтовка за подадената ръка и истинското приятелство, което не брои хромозоми. Те са нашият безценен пример за реална интеграция и достойно отношение към различните в обществото.”

Владимир Гоцев, треньор на Слънчевата група: „Синдром на Даун, какво точно е това?“, „Ще се справя ли?“, „Ами ако нещо се обърка?“, това са само част от въпросите, които си задавах преди първата тренировка от проекта. Именно за това иницирахме среща на треньори от клуба и родителите на новите ни състезатели. Мога да кажа че тя протече, като „успокоителна терапия“ 
за всички страни, чести бяха изреченията от рода на:

– Не е ли опасно да се ръчкат с метални пръчки?

– Ми не то си е спорт, като спорт!

или

– Не трябва ли да полагам специални грижи за тях?

– Ми не, те са си деца, като деца!

Малко по-уверени и доста по-успокоени, стартирахме с тренировките по проект. Още в началото научих, че
не трябва различен подход към децата, не е необходима допълнителна квалификация и най-важното, което си напомням всеки ден прекаран с тях:

– Ми не, те са си деца, като деца!

Шест месеца минаха неусетно и проекта приключи. Децата бяха наградени за положените усилия и всичко трбваше да приключи…. да ама НЕ!!! Клуба предложи безплатни тренировки на всички деца със синдром на Даун, като Pro Bono и всяка неделя продължавам да се радвам най-усмихнатите ми състезатели!