Максим, ментор по риторика, разказва…

Максим, разкажи ни за себе си и каква е твоята движеща сила.

Обич към знанието, големи приключения и желанието за истинско общуване са импулсите, който ме направляват през целият ми живот. През последните 7 години моят живот е пътуваща творческа работилница, реализираща мечтата, която от дете преследвах. Свободата да пътувам навсякъде по света е моята цел. През 2011 година, когато заминах на първото си по- сериозно приключение отвъд океана в Америка на бригада, животът ми се промени напълно. Тогава разбрах, че думата не мога не ми е никак близка и необходима, а също че възможностите ми са необятни. Пожелах си и си обещах да намеря призванието и с него да пътувам из цялото земно кълбо. Така започнах следващото  дълго вътрешно пътуване, което отне няколко години. Това пътешествие ме заведе по пътя Камино де Сантияго в Испания през 2014, втората голяма врата, която ме отведе на искрена среща със самия мен. Научих се как да задавам правилните въпроси, с които само след година намерих своята професия. Реториката – публичната реч, или знанието как да общуваме правилно и пълноценно. Когато записах магистратурата, никога не съм предполагал, че ще запиша и докторантура и че само след 2 години ще специализирам и живея в Азия за почти цяла година. Но живота е много повече от най-смелите ни представи. Така реших, че онова, което преживях и опознах трябва да достигне до младите и да ги вдъхнови да следват мечтите си. Аз знам как да го правя и мога да помагам на всеки, които иска да го прави.

 

НМПГ – География

УНСС- Международни отношения

СУ„Св. Климент Охридски“ Магистър и настоящ докторант по Публична реч

Специализация Ю.Корея в Сеул – Университета Ханкук за Чужди Езици – “HUFS“

Специализация Китай в Гуангдонг-ския Университет по Чужди Езици и Лингвистика-“GDUFS”

Специализация към “ДПБ“ Организационно Консултиране

 

Инструктор в Джагадамба https://jagadamba.bg/

Защо се зае с каузата да учиш децата да са във вътрешна хармония?

Заех се с тази кауза, в резултат на няколко лични преживявания и равносметки. От едната страна беше моята огромна любов към знанието, която беше задушена от недоволство и разочарование от липсата на функционираща образователна система. Но въпреки това при мен се получи дори обратен ефект и аз намерих свой път да уча и да се развивам с вдъхновение и уважение, които са естествени, защото знанието за мен е самата любов към живота, тъй като в него се съдържа връзката и пътя към всички негови проявления.

От другата страна беше силната ми вътрешна нужда за по-осъзнато и смислено съществуване, което намирам за присъщо състояние на младия и търсещ човек. Още от тийнейджърските си години виждах, че адекватното поведение е рядко срещан феномен в средата, която ни заобикаля. Не говоря само за младите или за тийнейджърите. Забелязвах, че възрастните хора, са изгубили страстта, добронамереността и старанието си да се отнасят благоразумно към различните аспекти на живота. Това ми изглеждаше изключително учудващо. Чак сега, когато вече съм възрастен, успявам да разбера причините за това характерно поведение у възрастните.

След лична равносметка достигнах до извода, че промяната е възможна единствено ако децата се занимават от малки със смислените теми, със дейности възпитаващи отношение и отговорност към значимите за всички нас въпроси. Теми откриващи същността на ценностите и ролята на уменията и талантите, които са моста между човека и осъществяването на възможностите, които живота ни предоставя за развитие. На мен ми се наложи сам да откривам и изследвам онези теми и въпроси, от които зависеше моята реализация, първо като човек и едновременно с това като добър професионалист. За това и желанието ми кристализира в идеята да помагам на младите хора, които имат същия мотив, за да могат те да получат знанията, които аз имам в един много по-ранен етап, защото това е определящо за промяната и приноса към общото социално израстване.

За да живеят децата ни балансирано, не трябва ли да започнем от себе си? Ако ние сме стресирани, а искаме те да са спокойни, до колко един курс ще помогне?

Разбира се, че трябва да работим и да развиваме на първо място себе си. Моето мнение е, че всичко е започнало много отдавна и това е един процес, който е безкраен. Ние се намираме в определен етап от този процес, а самото понятие „да започнем“ означава, че ние не сме направили нищо досега, което не е вярно твърдение. Различните хора са развили себе си в различна степен и в различни аспекти. Опита показва, че най-добре влияем на другите, най-вече на децата и близките си, когато самите ние се държим добронамерено, съзнателно и сме образец за осъществена личност притежаваща и проявяваща конкретни ценности. Доказано е, че родителите са пример за децата си, и в последствие децата копират тяхното поведение несъзнателно и приличат много на тях.

Когато говорим за холистични методика на обучение, можеш ли по-конкретно да я опишеш? Например разкажи ни за любимо на децата упражнение, което е с добри резултати.

Холистичният подход не е нещо ново и непознато на света. С този метод се набляга най-вече на основните компоненти, които са необходими за пълноценното функциониране на една личност, особено в динамичната и комплексна действителност днес. Всички ние знаем, че в училище се набляга само на една част от познанието, с което човек борави в своя живот. Освен това се използва остаряла и не достатъчно продуктивна методика за усвояване на това познание. Абсолютен факт е, че в образованието липсва практическата подготовка на децата за прилагане на наученото.  Също така, знаем че липсват и занимания развиващи фундаментални умения и качества, които са наложителни при срещата на човек с реалните преживявания в социалната и професионалната среда. Такива най-вече са комуникативните умения, организационните умения, познанието за когнитивните процеси и възприятията ни, управлението на емоциите и психическите състояния, творческите и художествените умения и още редица други.

Холистичното образование цели да предостави на децата възможности да опознават пълноценно себе си и изискванията на живота. Това се случва най-качествено чрез интерактивното учене, въвличащо ги в разнообразни активности и предизвикателства, засягащи общочовешките значими теми под формата на реални казуси. Главен фактор е стимулирането на колективната работа, за разлика от индивидуалното – конкурентно представяне във формалното образование. Холистичният подход предоставя една разбираема методика, запознаваща участниците с действителните работещи практики, обвързани със заниманията, съпътстващи развитието на всяка пълноценна личност. Чрез използване на принципа на Сократовия метод (Майевтика) за усвояване на знанието през лично преживяване всеки участник сам достига до темите и прави своите изводи. Когато определено знание бъде преживяно в опит,  който съчетава в себе си  физическо, интелектуално, емоционално и художествено измерение, той докосва личността по много силен и запомнящ се начин. Това е силата на интегралното или холистично учене.

Каква е най-ярката промяна у децата след един такъв изкаран курс?

Промените са много и разбира се са индивидуални, според личността и нивото, в което са децата, когато са започват обучението. Най-вече у децата се наблюдава разкриването и опознаването на някой нов техен талант, способност или умение, създаващо силно вдъхновение и засилена изява на творческите им способности. Друго нещо е способността за самонаблюдение и намаляване на реактивното(импулсивно) поведение. Също така, често се наблюдава и повишаване на способността да назовават и разбират причините за вътрешните им състояния, което според нас е един от най-ценните приноси, водещи човек до желанието и разбирането как да се самоусъвършенства.

Как успявате в груповите занимания да обърнете внимание на различните нужди на децата?

Активностите, в които ги въвличаме са съобразени с различните нужди и характерности на децата. Интересно е как самите групови занимания катализират процеса по изясняване на индивидуалните потребности и сфери, в които е необходимо да се фокусираме и наблегне в процеса на работа. Освен това ние сме разработили специални индивидуални сесии, в които обръщаме внимание на всеки участник по отделно. Чрез консултиране и обсъждане заедно търсим разбиране на дадената тема, въпрос или проблем, като се стремим да достигнем до решения и стъпки, които детето да може и само да прилага и използва, без да се нуждае от постоянна чужда помощ и подкрепа.

Някой би казал, че нашето поколение е израснало без всички курсове, тренинги и обучения, които се предлагат днес? С какво деца ни са по-различни от нас?

Това е прекалено дълга тема. Виждаме резултатите от липсата на хуманитарно и качествено образование в най- пълния смисъл на тези думи дори и днес. Голяма част от днешните тренинги и обучения са абсолютно комерсиални и в същината си не се стремят да помогнат, а по- скоро да се възползват от проблемите на хората. Липсата на такива курсове води до противоречиви резултати. Смятам, че този въпрос е твърде сложен поради множеството фактори и е трудно да се даде еднозначен отговор. Децата днес са различни със сигурност, те живеят във време, което се движи с друга скорост и динамика, с други контексти и акценти. Според мен растежа на човек е въпрос на акумулация, а в момента се намираме в пиков период и се вижда, че децата притежават капацитета да управляват натрупаното до сега знание. Въпросът е, критичната маса на съзнателните или на не съзнателните хора, ще реши сценария на бъдещето, ако приемем, че той не е предварително решен на друга инстанция.

Вие провеждате тренинги за родители и деца, целящи сплотяване. Какъв е твоят съвет към родителите, за да останат емоционално близо до децата си?

Да, това е една от най-големите ни гордости, защото програмата „Тиймбилдинг- Родители с деца“ се получава прекрасно и е все по-търсена от хората, които мислят за развитието си. Връзката между децата и родителите е тема, от първостепенно значение, защото тя дава директно отражение, както върху личния и професионалния, така и върху социалния ни живот. Моят съвет е – Хубаво е родители да се научат да чуват какво казват децата им и да съумеят да подкрепят и следват лидерството на децата, вместо да им налагат императивно възгледите, рамките и прагматичните правила, които те следват, за да посрещат потребностите си. Децата могат да заведат възрастните до същността на нещата. В интуитивността на децата се крият много от уроците на живота.

Има ли литература или материали, които можеш да препоръчаш на родителите, които искат активно да работят с децата си?

С материали е пълно. Ние работим с утвърдени специалисти в няколко области.

Сред нашите учители са:

Карл Юнг, Ана Фройд, Ерик Ериксън, Уилям Джеймс, Карл Роджърс, Даниел Голдмън, Джоузеф Кембъл, Екзюпери, Ричард Бах, Екхарт Толе, Алан Уотс, У.Шекспир, Даниъл Канеман, Джордан Питърсън, Дейвид Хокинс, Мари-Луиз фон Франц, Едуарт Хол, Мишел Фуко, Ерих Фром и др.

 

Максим, благодаря за позитивното и откровено интервю!

Вашият заряд, отношенито ви и уважението към децата, вярата ви в тях със сигурност са катализатор за промяна. Пожелаваме си повече срещи с вас, екипа на “Джагадамба”!

Сподели с приятели

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on google
Google+
Share on telegram
Telegram
Share on email
Email

Разгледайте и останалите публикации

Gabriela

Gabriela


Коментари

Вашият коментар

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on email

Последни публикации

Последвайте ни

Абонирай се за нашия бюлетин

Този уебсайт използва бисквитки, за да гарантира, че получавате най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата “Политика на поверителност“, както и “Общи условия“, съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.