“Азбука за децата” – гостува ни Гергана Боева от блога „Писма от мама“

Днес искам да Ви запозная с една талантлива майка и нейния пъстър свят – Гергана Боева.  От всичко, което тя твори, бликат красота, спокойствие и усмивки.

Попаднах на нейна публикация преди няколко месеца, когато тя изрисува и подари на всички майки и техните деца буквичката „А“! Таблото показваше картинки на думи, започващи с „а“, а под него Гери беше описала как по занимателен начин да обясним на децата всяка една дума, а понякога и да я претворим!

Идеята

Ето как думичките от таблото започващи с “В” оживяват под нейната четка: 

“„Виолончело“ – оставям на страна факта, че класическата музика действа благоприятно на развитието на детския мозък. Първата инстинска среща на Зара с операта и многообразието на музикалните инструменти бе музикалната приказка за деца „Петя и Вълкът“, по музика и текст на Сергей Прокофиев. В нея децата бяха запознати с всички тях и ролята им в симфоничния оркестър, научиха интересни факти и чуха звука на всеки един инструмент индивидуално.

„Влак“ – илюстрацията показва локомотива на Хогуъртс Експрес… При нас ежедневно тече игра с дървени влакове и релси, но истината е, че нямам търпение да се стопли и да се качим с децата на Родопската теснолинейка.

„Вълшебство“ – … играта е следната – феята Зара омагьосва братчето си Марти да имитира различно животно – „Бибити-бобити-бууу! Петел-жаба-куче-вълк-конче!“ и тн. Забавата е гарантирана.

„Викинг“ – любопитни, различни, откриватели и завоеватели. Интересни активности, които съм планирала са да направим викингски шлем от картон, а също да изпълним любопитна игра, на която съм попадала в instagram – подстригване на картонени фигури с бради и коси от прежда.

„Време“ – време, в контекста метеорология. В таблото за буква А бях включила облак и айсберг. Сега с буква В идва момента за по-обстойно изучаване – можем да водим дневник какво е било времето през седмицата, да наблюдаваме прогнозата и измерваме темературата. Много интересни са и тези гатанки за времето тук.”

Това са само част от идеите за занимания. Останалите табла, както и картата за търсене на съкровища, маските и още други можете да откриете на нейната страница тук.


Интервюто
Гери, разкажи ни малко повече за себе си. Кога започна да рисуваш и какво обичаше да рисуваш като малка?

Помня рисунките на майка ми и баба ми като дете – показваха ми как да направя рошаво кученце, жаба с цвете в уста, усмихнато слънце. Спомням си емоциите и любопитството към историята, която илюстрациите им разказваха. Има ли нещо по-вълшебно от това? В детската градина имахме една приказна госпожа, която правеше най-изящните принцеси – редяхме се до нея и гледахме как рисува тъничките им ръце, корони, колиета и обемни рокли. Това са първите ми спомени за рисунки, които съм искала да пресъздам. Рисувам тези няколко неща по същия начин като мама, баба и госпожа Павлова до ден днешен – за моите деца. В училище имах и мечта – да посещавам художествена гимназия след 7-ми клас, но не ми се сбъдна. След това животът ми пое в посока търговия и маркетинг, но намерих път отново към илюстрациите по време на майчинството си – чрез децата си. И този път не мисля да го изпускам. Първоначално мислех, че съм забравила как да рисувам, срамувах се дори, но все пак осъзнах, че в изкуството няма грешно и правилно. Живеем във времена, в които човек може да учи ужасно бързо от безброй свободно достъпни източници онлайн и – стига да имаш желание и умение да учиш – можеш да направиш всичко, което пожелаеш.

Зашо реши да пишеш писма в твоя блог? Към кого са адресирани те?

За мен майчинството е най-хубавото нещо, което ми се е случвало досега. Сякаш пораснах и преоцених много неща в живота си именно когато се роди дъщеря ми. За нея започнах да пиша писмата си, но някак чрез тях усещах, че говоря и със себе си. Понякога казвам просто, че блогът е с терапевтична цел, да ми помогне да преосмисля свои колебания и тревоги. Надявам се един ден децата ми да прочетат какво съм писала там и да им стане топло в сърчицата – така, както на мен в моментите на щастие с тях. С времето започнах да пиша и на други теми, свързани с майчинството, а в последствие и да публикувам ресурсите, които правя. Не съм особено редовна, но не мога да седна да пиша, ако нямам какво да кажа в момента.

Как се промениха твоите рисунки и процесът на работа, след като се появиха децата?

Не мисля, че се промениха. Сякаш винаги в илюстрациите ми е имало някакви закачливи детски елементи. Обичам да скривам нещо от света на възрастните – някое “великденско яйце”, попкултурна препратка, нещо, което само аз знам, че е там, като тайно се надявам един ден то да стане повод за разговор и така  да разкажа нещо интересно на Зара и Мартин.

 
Когато гледам твоите творения, виждам колко любов и мисъл влагаш в тях. Как успяваш да се откъснеш от хектиката на деня и да вникнеш дълбоко в това, което правиш? Имаш ли трик, който ти помага да се успокоиш и концентрираш?

Случва се да не мога да седна да рисувам с дни, защото нямам свободно време да се концентрирам. Затова подхващам кратки проекти, нещо, което няма да ми отнеме повече от 2-3 часа, с което в най-лошия случай ще се заема, след като заспят децата. Успявала съм да направя някоя семпла илюстрация и докато съм с тях – сядаме да рисуваме заедно и имам около 30 минути тишина и обща концентрация. С майчинството научих, че често ако нещо, което искам да направя, е времеемко, то реализацията му идва на цената на нещо друго – време за семейството, за мен, забавяне на проект или някакъв друг компромис. Нямам трик, нямам формула и съвсем не съм най-организираният човек. Вземам, каквото имам и се опитвам да направя най-доброто, което мога с него.  За момента по-сериозен проект, по който съм работила, е илюстрация на картинна книга за деца и тя наистина отне доста време.

Как ти хрумна идеята за буквичките и да обвържеш рисунките с дейности за децата?

Когато бях в 1-ви клас, в училищната стая имаше голямо пано с всички букви от азбуката. Помня, че в книжарниците се продаваха пакети с пластмасови букви, които очертавахме и оцветявахме. Садяхме бобчета, рисувахме, правехме наблюдения – имам много топли спомени от първата ми учителка. Всичко това е останало някак в мен и сега, в моментите, в които искам да покажа нови неща на децата си, тези занимания ме връщат назад – във вълнението, което съм изпитала като дете. Може би от там идва и вдъхновението за азбуката, но с тази разлика, че исках този ресурс да включва повече добавена стойност с теми, които да коментираме със Зара, за да вървят няколко неща паралелно. Мислила съм паната, изцяло водейки се по нея и съм истински щастлива, че се използват и от други деца.

Признавам – не е лесно да избера 12-те думи за всяко пано – хем да са свързани с буквата, хем да са интересни и благозвучни, хем да предполагат интересна активност, но и да не са твърде лесни. Сега подготвям цялата азбука и много искам да я издам, като помагало. Паната за първите три букви, както и картите с емоции и емоционални състояния , които пуснах безплатно, се използват и в детски градини, което е знак, че работят.

Откъде черпиш вдъхновение за заниманията? Какво би посъветвала майките, които се чувстват изчерпани откъм идеи?

“Instagram” и “Pinterest” са пълни с вдъхновение, там човек може да открие неща, за които никога не би се сетил да направи сам. В “Инстагарам” следя акаунти за #earlychilddevelopment #montessoriathome #waldorf #unschooling #homeschooling #toddleractivities и още подобни. Хаштаг-търсачката е като черна дупка – с един клик можеш да попаднеш на купища страхотни идеи за игри и активности. Хубавото е, че голяма част от занятията са сензорно ориентирани и в тях децата учат чрез ръцете си – т.е. не е нужно да пазаруваш играчки. През игри с лед и бои, домашен пластилин и слайм, рязане, лепене, подреждане, рециклиране, игри с материали от природата, пясък, ориз и тн. Има и ужасно много безплатни ресурси за принтиране за всякакви видове игри – мястото за тях е “Pinterest”.

Аз съм от хората, които се занимават с любопитство: доста от нещата, които правим, са интересни и за мен самата. Подавам идея и следя дали децата ще проявят някакъв интерес към нея, какъв ще бъде коментарът им, какво ще ги затрудни и гледам да добавя нещо от мен.

Смяташ ли, че е редно и доколко можем да откъснем децата от света на дигиталните устройства? Всички знаем, че е пожелателно да го направим, но невинаги успяваме. Ти как се справяш с тази родителска задача?

Спомням си моето детство доста живо – всичките часове забавление без устройства, без екрани, един уикенд с “Милион и едно желания”, “Капитан Планета” и “Мечо Ръкспин”. Романтизирам го, няма да си кривя душата. Видях компютър за първи път в 5-и клас и не можех да се отлепя от “Paint”. Нашите деца живеят в друго време и имат огромно предимство пред себе си. Мога да покажа на 4-годишната си дъщеря триизмерен октопод през камерата на телефона си, вида на едноклетъчни организми, да й разкажа какво са бактериите, да види видео от космоса или развитието на ембрион в корема на майката, или стадо сини китове в океана. Тя е виждала вече тези неща и изпитва истинско любопитство към тях.

Не смятам, че технологиите трябва да се ограничават в частта, в която носят интересна информация на децата и им помагат да открият нов свят и да учат. “Googlе” има цяла дивизия, отдадена на работа по образование чрез виртуална реалност – ресурс, който е достъпен безплатно. Можем да отидем на разходка в Париж, в Египет, в Хималаите, на морското дъно. Всичко това е достъпно за нашите деца. Но като всяко друго нещо, и времето, прекарано с устройство в ръце, трябва да подлежи на контрол от страна на родителя. Ако телефонът и таблетът се тикат в ръцете на децата само за да кротуват, да играят игри или да гледат клипчета, само и само за да не шумят и да не “досаждат”, тогава нещата опират до съвсем различно нещо – нагласата на родителя към детето и ранното поставяне на граници.

С нетърпение очакваме картите с букви, които планираш да отпечаташ до края на годината. Имаш ли други проекти в момента? Планираш ли колаборации като тази, в резултат на която се появиха триизмерните маски?
Снимки: архив от блога “Писма от мама”

Имам няколко проекта, над които работя в момента – детска картинна книга, нов безплатен ресурс на тема “Пролет и метеорология”. Със сигурност бих искала да направя още няколко колаборации. Ще споделя веднага щом съм готова.

Благодаря ви за отделеното време и подкрепата и се надявам да се срещаме отново по нови, хубави поводи.

Пожелаваме ти успех!

 

 

 

 

Сподели с приятели

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on google
Google+
Share on telegram
Telegram
Share on email
Email

Разгледайте и останалите публикации

Gabriela

Gabriela


Коментари

Вашият коментар

Сподели с приятели

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on email

Последни публикации

Последвайте ни

Абонирай се за нашия бюлетин

Този уебсайт използва бисквитки, за да гарантира, че получавате най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата “Политика на поверителност“, както и “Общи условия“, съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.